Евдокия Пашева е доктор на биологическите науки и работи в Института по молекулярна биология вече близо 40 години, а от началото на 2021-ва е и заместник-председател на БАН. През 2012 година е избрана за главен научен секретар на Академията, през 2017 също. За нея работата е като редене на голям пъзел, чийто малки парченца са разпръснати навсякъде, и единственият начин да ги намериш, е да запазиш умението да наблюдаваш, да си винаги в очакване да откриеш нещо ново и най-вече, да не спираш да търсиш. Защото науката не спира да се развива, а с нея и ти.
Проф. Евдокия Пашева
Заместник председател на БАН
Проф. Пашева, вие сте доктор на биологическите науки и научните ви интереси са защитени от 64 публикации и включват молекулярна и клетъчна биология, стабилност на генома, клетъчни механизми на онкогенезата, анти туморни агенти, ДНК/ белтък взаимодействия. Какво ви мотивира да изберете пътя на учен?
Колкото и странно да звучи, се запалих по химията в кръжока по химия още в средното училище. За съжаление, сега подобни кръжоци не съществуват и децата не могат да се докоснат отблизо до магията на науката, макар и на по-елементарно ниво. Имах блестящи преподаватели в Химическия факултет към СУ „Св. Климент Охридски“, които също изиграха важна роля при взимането на решението ми да се занимавам с наука. По това време (1980г.) престижът и признанието на учения в обществото бе много висок. Не като сега. Това също ме привлече да следвам своята цел. Основното, което дава науката, е свободата на мисълта, предизвикателствата да се занимаваш с нещо ново и непознато, да обучаваш млади хора, които са мотивирани да се отдадат на това призвание. Интересите ми се насочиха към биохимията и молекулярната биология, защото това е една бързо развиваща се област, изключително интересна и предлагаща невероятни емоции - когато откриеш нова функция на белтък, потопиш се в магията на клетъчните механизми и т.н. Макар в момента да съм ангажирана основно с административна дейност, магията на науката не ме е напуснала и с голямо вълнение следя постиженията в областта на биомедицината.
Как бихте оценили развитието и постиженията на БАН от 1980 година насам?
Постиженията на учените от БАН винаги са били стойностни и съезмерими с европейското ниво, независимо от годината. Известни наши учени са направили важни фундаментални открития, които се цитират и до днес. Разбира се, в днешно време конкуренцията е много голяма и се искат много усилия и средства, за да се поддържа високо ниво на научните резултати. Разликата с 80-те години е, че в момента българските учени имат достъп до големи европейски проекти и различни оперативни програми, които могат да осигурят най-съвременна инфраструктура. Сега технологиите са съществена предпоставка за реализирането на оригинални идеи, което променя и образа на изследователя: от самотник с писалка и тетрадка до модерен учен, запознат с най-новите технологии и задължително работещ в голям мултидисциплинарен колектив.
Има едно общоприето схващане, че науката е територия, запазена само за мъже, и не е особено женско поприще. Сблъсквала ли сте се с предразсъдъците на хората по време на своето професионално развитие?
Аз лично не съм се сблъсквала с подобни предразсъдаци. Само при постъпването ми на работа и при представянето ми в колектива дочух следната реплика : „О, това ли е дълготърсеното момче....“ Мога категорично да заявя, че в дългия ми път на учен, винаги са ме оценявали по научните ми постижения. Мисля, че в момента жените имат равен достъп до научна кариера.
Какво ви държи мотивирана да продължите своята научна кауза?
Никога не съм мислила да сменя попрището на науката. Както вече споменах, изследователската работа е като един пъзел, който трябва да подреждаш всекидневно и винаги те държи нащрек да намериш правилната част, за да стигнеш до пълната картина. Тази тръпка е като допинг, който не е спрял да ми въздейства и досега.
Какви възгледи за живота и женствеността сте възприели от своята майка? Чувствала ли сте подкрепа в нейно лице за избора ви на професия?
Майка ми беше очен лекар и продължи практиката си и след пенсиониране. Винаги, и до смъртта си, държеше на женствеността и достойнството както в облеклото, така и в поведението си, и за мен това е житейски пример.
Семейството ми е с лекарски традиции и тайното желание на дядо ми и майка ми бе да следвам медицина, но никога не са оказвали влияние върху избора ми на професия, винаги са ме подкрепяли.
Лично щастие или кариера? Или има и трети вариант?
Понятието щастие е многопластово и се определя от ценностите, които изповядва личността. Винаги съм схващала кариерата като професионална реализация, а не като службогонство, за което винаги съм намирала разбиране и подкрепа в семейството. Хармонията между семейните задължения и професионалното израстване е един от ключовете към личното удовлетворение и повече щастливи моменти в живота.
Има ли дефицит на жените-учени в България и как можем да се справим с него?
В момента встраната има дефицит на млади хора, които искат да се занимават с наука, не само жени. Причините са различни - ниско заплащане, ерозия на авторитета, нерзбиране в обществото на труда на учения и т.н.
Чувствате ли своята работа и принос към науката високо оценени?
Оценката на труда винаги е важен фактор, но най-важно е удовлетворението от получените оригинални резултати. Считам, че и в двете насоки съм получила признание.
Науката е категорична, че любовта е до голяма степен биохимия и обяснява процесите на влюбването с отделянето на вещества като допамин и фенилетиламин. Какво е за вас любовта? Намирате ли я в работата си?
Любовта е сложен биохимичен и емоционален процес, който надали някога ще бъде разгадан. И по-добре! Тя не може да се впише в строги научни публикации и всеки има лична дефиниция за нея.

