0  /  100
keyboard_arrow_up
keyboard_arrow_down
keyboard_arrow_left
keyboard_arrow_right

д-р Елена Кръчмарова

от института по микробиология към БАН

„Тя, науката, иска постоянно да си задаваш въпроси”
Start Reading

Елена Кръчмарова е учен и изследовател, доктор по молекулярна биология към института “Акад. Румен Цанев” на БАН. Завършва бакалавърска степен в ХТМУ в София през 2009 г., а през 2010-а става и магистър инженер биотехнолог. След това защитава и дисертационния си труд на тема „Експресия и свойства на човешкия интерферон-гама и негови мутантни аналози”. Освен това е усмихната, красива и бързомислеща жена със собствено мнение за света около нас - свят, който се движи и променя точно от жени като нея.

д-р Кръчмарова, вие сте една от най-младите надежди в областта на микробиологията. 2018г. е изключително успешна за Вас - защитавате докторската си степен и ставате главен асистент в Института по молекулярна биология “Акад. Румен Цанев” на БАН. Получавате съвместна награда на Фондация “Еврика” и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертация на тема “Експресия и свойства на човешкия интерферон- гама и негови мутантни аналози”. Разкажете ни повече за своята работа и как минава денят на един учен?

Всъщност съм молекулярен биолог. Микробиология и молекулярна биология, може би звучат близко и често вървят ръка за ръка, но за да разграничим двете науки, може да се каже, че нашата работа като молекулярни биолози е свързана с изследвания на процеси на молекулярно ниво. Микробиолозите провеждат изследвания на микроорганизмите, в които протичат тези процеси.

Действително, 2018 г. беше изпълнена с признания, но те са не само за мен, а и за колектива, с който работя. Защитих дисертация, свързана с разработването на потенциални биотерапевтици за лечение на автоимунни заболявания, свързани с повишени нива на специфичен за имунната система белтък – интерферон гама. Дисертацията ми е част от проект, който се разработва от дълго време в нашата секция в Института по молекулярна биология “Акад. Румен Цанев”. Този проект е пример за това колко ключова е връзката между различните направления в науката, тъй като в него се комбинират както експериментални изследвания, така и различни подходи, използващи методите на молекулно-динамични симулации. Изключително благодарна съм на фондация Еврика и на Съюза на учените в България, че дадоха толкова висока оценка на нашата работа. Това показва, че вървим в правилната посока на развитие и засягаме социално значими проблеми. Денят на един учен няма точно определено начало и край. При нас,затварянето на вратата на лабораторията не води до приключване на работния ден. Даже напротив - отваря вратата на т.нар home office, който стана толкова популярно понятие покрай COVID19. За мен работата вкъщи, дали под формата на четене на статии, анализ на данни, планиране на следващия ден, не е чуждо и допринася в немалка степен за успешното изпълнение на задачите в лабораторията.

Достъпна ли е науката за вас, младите хора, и нараства ли интересът към нея?


В ерата на интернет едно от най-лесните неща е достъпът до информация. Разбира се, важно е как човек борави с нея и какви източници използва, за да се сдобие с нея. Напоследък, прекалено популярни станаха „фалшивите новини“, поради факта, че те са много по-лесни за възприемане, не навлизат в детайли и донякъде помагат на хората да обосноват страховете си. Показателна е моментната ситуация с COVID-19 и неспирният дебат „за“ и „против“ ваксинацията. Някак си на хората им е много по-лесно да приемат, че с тази ваксина ще бъдат „чипирани“, отколкото да навлизат в детайли за това какви са разликите между ваксините, предлагани от различните фирми. Тук ключова роля играе начинът, по който пред обществото се представя тази информация, и способността на хората, въвлечени в процеса, да обяснят най-достъпно защо е необходимо да се ваксинираме.

Според мен интересът към науката се възпитава от ранна детска възраст и щафетата се поема от училище и впоследствие университетът оформя крайната представа на един човек дали науката действително е за него. Да, науката в 21-ви век е повече от достъпна, но това не я прави лесна.

Призвание ли е да бъдеш учен или съвкупност от желание за развитие и придобити умения?

Едното не изключва останалите. Науката иска отдаденост. Науката изисква постоянно да си задаваш въпроси, да искаш да знаеш още и още. Да се научиш да решаваш проблеми, да си поставяш цели, да надграждаш знанията си, за да можеш да си от полза както на екипa, от който си част, така и на обществото. Науката изгражда характер и те научава да не се отказваш лесно. Прави те лесно адаптивен и възпитава търпение. Ако имаш достатъчно късмет, и попаднеш в силен екип, в какъвто работя аз, е неизбежно да се усъвършенстваш, тъй като си заобиколен от учени, които са водещи в своята научна сфера.

Има ли дефицит на жените-учени в България и как можем да се справим с него?


Точно обратното. Според доклад на ЮНЕСКО от 2018 г., 47.9 % от учените в България са жени. И сме на 6-о място в Европа. Но смятам, че когато става дума за професионализъм, полът няма значение.

Какви възгледи за живота и женствеността сте възприели от своята майка? Получавала ли сте подкрепа в нейно лице за избора Ви на професия?

Разбира се, че подкрепата на семейството има много важна роля за успешната реализация на един човек. За всяко свое решение винаги съм искала съвет от майка ми, защото тя е с изключително точна преценка за всяка една ситуация и винаги използва най-точните думи, с които да ми помогне да взема решение. Благодарение на нейната взискателност съм се научила винаги да изисквам от себе си още и още, което се вижда и в постиженията, които имам в професионалната си реализация. Майка ми е възпитала в мен уважение към хората около мен, дискретност, прецизност към детайлите и търпение.

Какво бихте посъветвали по-младите момичета, които искат да се реализират професионално в научната сфера?

Както вече казах, науката изисква да притежаваш много упоритост, да си търпелив и да не очакваш мигновени резултати. Любопитството и желанието за развитие са важни за всяка една професионална реализация, но са ключови за нашата сфера.

Лично щастие или кариера? Или има и трети вариант?

Изкуство е да умееш да намериш баланса между лично и професионално израстване. Отношенията в личния живот и подкрепата на семейство оказват своето влияние върху развитието в професионалната сфера. Според мен до голяма степен успехът в професионален план е огледало на личния ти живот. Вие попитахте за ролята на майка ми, но държа да отбележа, че балансът, който е постигнат в нашето семейство, се дължи и на моя баща, от когото съм наследила лекотата да общувам с хората. А когато си отраснал в семейство, в което всеки се развива успешно в професионалното си направление, без това да попречи на семейното щастие, знаеш как сам да създадеш за себе си тази среда, когато започнеш да изграждаш свое собствено семейство.

Науката е категорична, че любовта е до голяма степен биохимия и обяснява процесите на влюбването, с отделянето на вещества като допамин и фенилетиламин. Какво е за Вас любовта? Намирате ли я в работата си? 


Ако не обичаш работата си и не влагаш емоция в нея, резултатите ще идват много по-трудно или въобще няма да идват. Не мисля, че мога да дефинирам любовта. Тя е в малките неща около нас и не гледам на нея като биохимичен процес. Но вярвам, че тя до голяма степен има ключова роля за успеха, защото ти дава усещането, че имаш супер сили. Подкрепата у дома, това да се върнеш вкъщи и да споделиш тревогите и радостите на изминалия ден, ти помага да анализираш себе си и поведението си, за да можеш да израстваш както в професионален план, така и като личност.

Проф. д-р Нели Косева

Нели Косева е новият главен научен секретар на БАН. Тя е професор в направление химически науки, по-конкретно полимери и полимерни материали. Съавтор е в десетки научни трудове и е от онези жени, с които ти се иска да гов...

Доц. Татяна Куцарова

Татяна Куцарова работи в института по електроника “Акад. Емил Джаков” и определено е от хората, които обичат това, което правят. Лабораторията, която ръководи, е с екип от 11 души и от тях 5 са жени. Според нея това изобщо...

Проф. Евдокия Пашева

Евдокия Пашева е доктор на биологическите науки и работи в Института по молекулярна биология вече близо 40 години, а от началото на 2021-ва е и заместник-председател на БАН. През 2012 година е избрана за главен научен секретар...

За компанията

В историята на науката има записани доста имена на жени, които са правили революционни открития. И въпреки това днес учените са предимно мъже, особено тези на ръководни позции. Това е проблем, който изисква незабавно реше...

За жените, които вдъхновяват

Чак след като натрупах няколко години опит, осъзнах, че жените в нашата професия са наистина малко. Ако трябва да съм напълно честна, може би в началото не забелязвах дисбаланса между половете в сферата, към която се бях...

Нейните съвети

В научния екип на Philip Morris International, разположен в така наречения The Cube в Ню Шател, Швейцария, има хора от най-различни националности, включително българи. Сградата на изследователския център е впечатляваща с...

За бъдещето

Науката е в основата на всички разработки за нови продукти, които правят Philip Morris International. Всяко тяхно решение и иновация е подкрепено от изследвания и резултати. Това привлича и учени като Д-р Кристел Хазиза,...